Нанси Хоран

Нанси Хоран

Разговор с Нанси Хорaн


Въпрос 1: Какво предизвика интереса ви към Мейма Бортуик Чейни? Как мислите, защо мина толкова време преди тя да успее да излезе от сянката на Франк Лойд Райт и да бъде забелязана тя самата като интересна личност?

НХ: Всеки, който е живял в Оук Парк, Илиноис, както аз живях там цели 24 години, знае по нещичко за Франк Лойд Райт. Домът и студиото му привличат автобуси с посетители от целия свят. Една от тези къщи беше на Мейма Бортуик Чейни, клиентка, която става негова любовница. Къщата, която Райт е построил за нея и нейния съпруг, е на улицата, където аз живях. Когато правих посещения в дома и студиото на Райт, забелязах, че екскурзоводите не казваха почти нищо за Мейма; напълно разбираемо те се концентрираха върху неговата работа и семеен живот. Малкото, което научих за нея, предизвика любопитството ми. Тя е била високо образована жена, съпруга и майка на две малки деца по време на любовната им афера, феминистка. Коя е била тя и защо е рискувала толкова много? Няколко биографии за Райт възбудиха любопитството ми. Колкото повече четох за нея, толкова повече се чувствах задължена да разкажа нейната забележителна история.
Някои от изследователите и почитатели на Райт са се въздържали да дискутират ролята на Мейма в неговия живот, убедени че неприятните лични детайли намаляват стойността на архитектурните му постижения. Напоследък, все пак, няколко изследователи поглеждат към работата на Райт по времето на връзката му с нея и признават ролята на Мейма Чейни за влиянието й в насоката на мисленето му.

В 2: Разбрах, че сте писали този роман цели седем години.

НХ: Отне толкова време да довърша книгата. Трябва да подчертая, че всъщност два пъти писах книгата. Първата версия започнах през 1999 г. и тя представяше четири гледни точки, но не беше много добра. Две години работих върху тази версия, но тогава реших да пиша от гледната точка на Мейма, така и проучвателската работа получи по-добър фокус. Имаше малко материали. Научих от биографиите на Райт, че не се е запазила кореспонденция от Мейма Бортуик Чейни. Така прибягнах до вторични източници на информация, като четох вестникарски изрезки от 1900 г. до 1914 г., изследователски трудове върху работата на Райт и негови собствени писания. Посетих местата, които Мейма е посещавала и където е живяла, четох книгите, които е превеждала. Намерих възхитителни мемоари на жена, която е израснала в съседство със семейство Чейни, в които тя си спомняше за Мейма. Един материал за Чикагското училище по архитектура се оказа много пленително четиво, както и книгите за модернизма, развиващ се в Европа приблизително по това време. Някои по-големи изследвания също разкриха малки детайли, които хвърляха светлина върху нейния живот.
Започнах да виждам живота на Мейма с Франк като пътуване, отбелязано чрез поредица от дилеми и избори по пътя. Тъй като писма липсваха, аз си правех предположения защо е взела такива решения и какви са били емоционалните последствия от тях. Нейния образ започна да оживява. Тогава, през 2001 г. научих за девет писма, написани от Мейма до Елен Кей, жената, чийто трудове тя е превеждала, които се съхраняваха в Кралската библиотека на Швеция в Копенхаген. Можете да си представите каква радост беше, когато от библиотеката ми изпратиха копия от тях. През цялото време, създавах образа й, като събирах парченцата от нейния живот оттук-оттам, дори измислях писма, които тя може би беше написала. Изведнъж пред мен беше истинският й глас, истинският й почерк. За мое безкрайно облекчение, открих индивидуалността й да струи през писмата. И въпреки че съдържанието на кореспонденцията се занимаваше предимно с преводаческата й работа, тя беше включила няколко абзаца за собствения си живот и мисловен светоглед.

В 3: Звучи, сякаш писането и проучването за вървели ръка за ръка.

НХ: Да, проучвах усилено в началото, но продължих и след като започнах с писането. Нови открития си проправиха път в книгата. Миналата година, например, рядка книга със снимки от Талиезин (б. пр. – имението, в което главно се развива действието в книгата) от 1911 г.  беше пусната на търг по eBay  и беше купена от група върли почитатели на Райт в Уисконсин. Когато книгата беше изложена в Медисън, пътувах до там, за да я видя. Скоро след това, албумът беше включен в моята книга.

В 4: Заглавието е любопитно. Докато любовта към Франк Лойд Райт е сигурен катализатор за радикална промяна в живота на Мейма, романът показва, че е имало много повече причини за личната й еволюция. Защо избрахте да акцентирате точно на този аспект?

НХ: Мейма Чейни несъмнено би продължила да се развива по много интересни начини, но именно любовта й към Франк я е отвела по път, който тя никога не е предвиждала, че ще поеме. Макар че романът експлоатира идеите за ролята на половете и брака в зората на 20. век, той в основата си е много човешка история за любовта, за преживяванията, които променят живота.

В 5: Друго голямо влияние върху живота на Мейма е оказала шведската феминистка Елен Кей, за която вече споменах. Кей не е позната на повечето американци – какво я прави толкова важна фигура в историята на Запада и в историята на Мейма?

НХ: Елен Кей е шведска феминистка философ, чийто учения за свободната любов, правата на индивида и децата, социалната стойност на майчинството, независимо дали е брачно или извънбрачно, и необходимостта за бракоразводна реформа оказват изключително влияние в Европа в началото на 20. век. Женското движение там е по-различно от движението в САЩ.  Идеите на Елен Кей за правата на самотните майки и техните деца имат значителен резонанс за жените в Германия и Швеция, докато в САЩ Женското движение се движи повече в рамките на придобиване на еднакви с мъжете права за гласуване, работа и заплащане.
Елен Кей се появява в живота на Мейма в критичен момент. Влиянието й върху Мейма най-добре е изразено от самата нея в едно от писмата й до шведската философка: „Ти значиш за мен повече от всеки друг в моя живот. Чрез твоите трудове ние двете се сближаваме по-силно, ставаш ми по-близка от почти всички останали на този свят.”

В 6: Това „почти всички” се отнася до Франк. Но какво е обратното влияние, което Мейма е оказала върху него?
 
НХ: Вярвам, че Мейма е имала силно влияние върху Франк Лойд Райт. Тя е направила скок в съдбата си, който е променил завинаги живота и на двамата. Тя го е запознала с Елен Кей, чиято отдаденост да образова младите хора може би е вдъхновила Франк да се отдаде на изграждането на собствено училище за вдъхновяване на архитекти. А мисля, че може да се спори дали Мейма е била любовта на живота му.

В 7: Стилът ви е толкова уверен, затова е трудно да повярвам, че „Да обичаш Франк” е първата ви книга. Какво сте работили преди това и кое ви отведе до идеята за книга?

НХ: Стигнах до писането чрез журналистиката. Писала съм статии за вестници и списания  на теми, вариращи от агресивен азиатски шаран през гардероба на Опра до рака на гърдата, и най-накрая бях съавтор на книга за градината. Преди осем години завърших няколко курса по художествено писане към Чикагския университет и открих, че ми харесва този жанр. След една домашна работа един от преподавателите ми каза: „Можеш да напишеш роман, но все още не си намерила подходящ материал.” Както се оказа, подходящият материал ми беше под носа през цялото време, докато живеех в Оук Парк. Накрая историята на Мейма Бортуик Чейни и Франк Лойд Райт ме грабна и не ме остави на мира.

В 8: Въпреки че някои аспекти от историята на Мейма, като скандалното намерение за развод или раздяла,  намират силен отзвук в своето време, почти преди век, други страни, като борбата й да балансира личностното си удовлетворение и стремежът към пълноценна и любяща връзка с  хората около нея, изглеждат доста съвременни.  Наистина ли толкова малко неща са се променили за жените?

НХ: Докато проучвах историята на Мейма, бях непрестанно поразена колко подобна е борбата на жената от началото на 20. век и тази на жените днес. Да търсиш работа, която те удовлетворява, е било сравнително нова възможност за жените от онова време, въпреки че необходимостта да се носят пари вкъщи не е била изобщо нещо ново. Каквато и да е била тяхната мотивация – икономическа необходимост или реализация на собствените възможности – жените са били засегнати от конфликти, касаещи опитът да се съчетава работата с майчинството.  Това е било широко обсъждан и публично дискутиран проблем и феминистките мислители са търсили социално решение като колективна грижа за децата или, както е случая с Елен Кей, с държавна субсидия за майките, така че да могат да останат вкъщи и да се грижат за децата си за известен период от време.
Съвременните жени са изминали дълъг професионален път и са намерили начин да се приспособят. Но тази борба не е изчезнала, а диалогът, мисля, е станал с по-субективен характер при днешните жени.

В 9: Като автор на исторически романи, колко свобода на действие имате да си измисляте и да импровизирате? Самият Франк Лойд Райт е казал „истината е по-важна от фактите”. Съгласна ли сте?

НХ: Чувствах се силно задължена да се придържам към главните факти, които смятах, че очертават историческата рамка на тази история. Някои писатели може да смятат този подход за задушаващ, но аз го намирам за освобождаващ, защото това се оказа пленителна рамка, от която да започна работа и ме подтикна да разбера мотивациите на героите за това, което са направили. Все пак не всички „факти” са надеждни. Информацията от някои вестникарски статии беше противоречива или напълно измислена; разказът на Франк Лойд Райт за връзката му с Мейма беше оскъден (той никога не споменава името й в своята автобиография); а коментарите на съвременниците трябва да се интерпретират през призмата на моралния контекст на съответното време. Освен че в романа включих известен брой герои, базирани на реални личности, също така и измислих много герои и сцени. Позволих си малка свобода по отношение на хронологията, като например поставих една реч на Франк Лойд Райт през 1907 г., а не когато в действителност е била произнесена през 1909 г.
Красотата на художествената литература е, че позволява на писателя да достига до истината на сърцето, което не е възможно в историческите книги и вестниците. В този смисъл съм съгласна с цитата на Франк Лойд Райт.

В 10:  Едно нещо е да поставите фактите от миналото точно, но как успяхте да навлезете с такава увереност във вътрешния, емоционален живот на една историческа личност? Какъв е ключът към вътрешния живот на Мейма?

НХ: Навлязох в емоционалния живот на Мейма като вниквах в напрежението и изборите, които е направила по време на връзката си с Франк Лойд Райт. Добре си представях как Мейма се е чувствала и държала по време на нейното пътуване, когато открих писмата й. В тях открих една жена, чийто вътрешен живот не е бил толкова различен от този на съвременната жена. Има емоционални сърдечни преживявания, които са универсални и през 1909 г., и днес. Моето собствено разбиране за любовта, майчинството, загубата и нуждата да откриеш личната си сила естествено намира своя път в измисления литературен живот на Мейма.

В 11: По-лесно ли беше да откриете този ключ към Мейма отколкото към Франк? Представям си колко богата е документацията за живота на Франк, и под формата на собствени думи, и под формата на думи от другите -  това по-скоро би затруднило, отколкото помогнало за разкриването мъжът под легендата.

НХ: Е, Франк е говорил доста. И е писал. И е излагал теории за архитектурата и много други неща. Но по отношение на Мейма неговите думи са оскъдни и неясни. Обърнах им внимание. Важно е да помните, че аз изобразявах четирийсетгодишния Франк Лойд Райт. В „Да обичаш Франк” той е сложна личност в критичен момент от своя живот и все още не е толкова известен, колкото е днес. Гледайки го през очите на Мейма, моята надежда е, че читателите по-скоро ще успеят да видят сложността на все още развиващия се, по-млад мъж, а не стереотипът на внушителната, белокоса легенда.

В 12: Какво би мислила Мейма за положението на жените в САЩ днес? Ще бъде ли доволна от постигнатия прогрес или ще мисли, че има все още дълъг път за изминаване?
 
НХ: Мейма би се възхитила, че младите момичета имат възможност, повече от когато и да е било, да „осъзнаят своята индивидуалност”, както би се изразила тя. Би била поразена от образователните и професионални възможности на съвременната жена. Предполагам,обаче, че Мейма би се разочаровала от факта, че развитата култура на любовта, за която говори Елен Кей, не е била успешна.

В 13: Каква е следващата стъпка за вас? Ще продължите ли с историческите романи?

НХ: Обичам тръпката от проучването, когато се опитвам да разбера какво наистина се е случило в миналото. Това е едно от най-големите удовлетворения в процеса на работа. Попадаш на неща, които не си търсил, но които осветляват историята ти и това също е вълнуващо. Следващият ми роман ще бъде исторически, но това е съвсем нова идея, за която все още не съм готова да говоря.

Изглед: Списъчен / Табличен
Покажи:
Ред:
Да обичаш Франк - Нанси Хоран
Да обичаш Франк ЕДНА ОТ СТОТЕ НАЙ-ПРОДАВАНИ КНИГИ В СВЕТА ЗА 2007 Г.   Стъписващо откр..
12,00 лв. 11,00 лв.